ПРУСИЯ̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Книж. Прусак; прусин, прус, прусец, прусиянин. Прусиянците трябаше да ся очакуват да го [Базен] видят да направи нови усилия да си пробие път чрез линиите им, за да отиде към Вердон. Ч, 1871, бр. 26, 741. Френците вярваха, че Париж е непристъпен .. Но те познаха самооблщението си, когато видяха прусиянеца, .., да влязва тържествено в този непристъпен наричан град. С. Бобчев, ПОС (превод), 137. Прусиянците като мислят, че всичкият свят е полето на Садова, искат да имат влияние в каквото би поискали. Дун., 1866, бр. 133, 2. А Франца и Англия не смятат да помръднат, прусиянецът казва: стой! Ив. Вазов, Съч. VIII, 20.
– Друга форма: п р у с и ѐ н е ц.