ПРУ̀СТЧЕ ср. Остар. и диал. Умал. от пруст; прустец. Когато късно през нощта гостите се разотидоха, Петър Михайлов изнесе от къщи трикракото столче, седна на тясното прустче, запуши и се загледа към градинката. А. Каралийчев, НЗ, 81. Там е моята къща, с прустче отпрeд на две стъпала. А. Гуляшки, ЗВ, 181. В прустчето изтропаха няколко чифта ботуши и в задимената топлина на стаицата влязоха пред струя бодър, мразовит въздух капитанът, полковникът и пратеникът на зоната. Д. Вълев, 3, 156.