ПРУХТЀЖ м. Диал. Пръхтеж; пръхтене, прухтене. Конете се приближават, изопнатите им тела лъщят на слънцето и се разливат като кървава река. Ето тя [Теодора] чува прухтежа им. К. Петканов, БД, 181.
