ПРУХТЀНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от прухтя; пръхтене, пръхтеж, прухтеж. Из пътеката забеляза пресните стъпки на Дор. Сърцето ѝ заби неспокойно. Помисли да удари направо из гората и да избегне срещата, но, докато да вземе решение, тя чу прухтенето на Дор и усети върху себе си скрития поглед на Пейча. К. Петканов, П, 13.