ПРЪГ1, пръ̀гът, пръ̀га, мн. пръ̀гове, м. Диал. Фигура, шарка, изработена за украсяване на дреха. Из пътеките между лещака срещнаха ме или ме преваряха с вързопи в ръцете, облечени в сини сукмани, с гайтанени пръгове по страните, купове, купове помакини. Ив. Вазов, Съч. XVI, 42.
ПРЪГ2, пръ̀гът, пръ̀га, мн. пръ̀гове, м. Остар. и диал. 1. Прът. Той телеграф е сглобен от един дълъг пръг, накачен с перки както прозоречните щици. Ив. Богоров, КП (превод), 25.
2. Рамка; черчеве. Пръг [е] черчеве. Н. Марков, БФР, 632.
ПРЪГ3, пръ̀гът, пръ̀га, мн. пръ̀зи, м. Остар. Скакалец. Йоан живял в пустинята, хранил се с пръзи (скакалци) и с див мед. Д. Манчев, НН (превод), 61.