ПРЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; пръ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Пърдя веднъж или няколко пъти.
◊ Да пръдне прах ще вдигне; като пръдне прах вдига. Подигр. Грубо. Много (е) късокрак; с нисък чатал е. Виж какъв е нисък и трътлест, да пръдне, прах ще вдигне. Кога баба пръднала, кога замирисало; лани баба пръднала, сега замирисало; лани баба пръднала, сега <му> засмърдяло. Ирон. Вулг. Употребява се, когато някой прави въпрос за нещо несвоевременно, не когато то се е случило или го е засегнало, а когато всичко е отминало. Пръднал съм през тупана. Диал. Грубо. Много съм зле, не ме бива за нищо. Рекли му да пръдне, то се насрало. Вулг. Презр. За човек, който се е самозабравил, позволява си извънредно много или съвсем прекалява в угодничеството и раболепието си. Слон ми е пръднал в ушите. Ирон. Грубо. Никак не съм музикален, нямам никакъв слух. Стисни ме, <лельо> Радке, <зорлен> да пръдна. Вулг. Подигр. Употребява се, когато някой много се хвали или много се превзема.