ПРЪДЛЀ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от пръдльо. — А бе пръдле, кой те надари с такова славно име? — питаше го един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)