ПРЪДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който често пърди.

Разг. Грубо. За изразяване на пренебрежително отношение към някого или нещо. Изблещи [Босю] очи мечешки, / .. / запасал сабе ръждива, / ще плаши баба пръдлива. Нар. пес., СбВСт, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)