ПРЪДНЯ̀ ж. Разг. Газове, които се отделят от дебелото черво. — Искаш да речеш, че трябва да ги оставим да се напият с вода и после да гоним пръднята им? Д. Вълев, 3, 281. — Ние сме щели да бъдем стопани на тоя народ. Конска пръдня. Ние, господа, дори нямаме кибрит, газ. Д. Вълев, 3, 204. С пръдня боя не става, .. яйца са не шарят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 141. Имотство .. има колко у куче пръдня. СбНУ XXV, 25.
◊ Като пръдня в гащи се спотайвам. Диал. Вулг. Гузно, виновно се спотайвам. Като пръдня из гащи се измъквам. Диал. Вулг. Съвсем незабелзано, съвсем скришно, без някой да ме усети се измъквам. Останах като халашка пръдня между две дъски. Диал. Грубо. Не се чух. Думите му останаха като халашка пръдня между две дъски. П. Р. Славейков, БП II, 14. Развявам си / развея си пръднята. Диал. Вулг. Ходя, шляя се някъде без работа.