ПРЪЖДО̀МА нареч. Диал. 1. Много далече, на много голямо разстояние, неизвестно къде; поврага, по дяволите2. Пръждома му главата, през море краката. П. Р. Славейков, II, 82.
2. Като междум. Марш (в З знач.), поврага, по дяволите1. — Слушай, вагабонтино! .. Да се махваш и от печатницата, и от Букурещ, да отидеш в джендемата .. — казал Ботйов. — Хайде, пръждомите! З. Стоянов, ХБ, 213. Стаменко и Неда, както в зори ранни / почнаха, така се нестигнали спряха / .. / Охолни жътвари, около им сбрани, / право се в очите Стаменку присмяхя. / „Пръждома! Не облог — аз шега си бия!“ / бледен той извика, устни стиснал ядно. П. П. Славейков, Съч. I, 165-166.
◊ Върви (иди) в (по) пръждомите (пръждомата). Във 2 и З л. Диал. Грубо. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. Един прислужник му обади, че учителят на дъщеря му иска да го види. — Да се маха! Да се маха! — скочи като опарен владетелят. — Да върви в пръждомата, да иде да се удави с всичките си проклети науки. Г. Караславов, Избр. съч. V, 305. През 1922 година .. тръгнахме да събираме жито за братята руси. Селяните даваха, защото знаеха на кого ще помагат. .. Само поп Раю ни прогони. — Махнете се дяволи червени, идете в пръждомата! А. Каралийчев, НЗ, 55-56. Къде в пръждомите (пръждомата) ще ида (ходя). Диал. За означаване, че няма къде да отида. — Бабо, да ти пратя ли портрет, ако не се върна вече при тебе? — Какъв пуртрет .. Къде в пръждомите ще идеш? З. Сребров, МИП, 42. — Ами ... нали всички ще ходим? — извърна се смутена Тошка. — Всички! Къде в пръждомата ще ходим всички? Г. Караславов, Тат., 13. Пращам / пратя някого по пръждомите. Диал. 1. Изгонвам, прогонвам някого. 2. Кълна, проклинам някого. Пръждома ти глава<та>. За 2 и З л. Разг. Грубо. Махай се, бягай оттук! — Хей, старо, пий бе! .. Я го виж, за тях [Тодоран и Милкана] се разкахърил! Искали се, взели се — пръждома им глава .. Пий, ти казвам; пий, че благослови! — думаше Стайко и като запотири пред колибата убития заек, ухили се още повече. Ц. Церковски, Съч. III, 17. — И мъж ти, дето умрял, и този, дето ще те вземе, и ти с твойте приказки, които предъвкваш — махайте се, пръждома ви главата! П. Тодоров, Събр. пр II, 172.