ПРЪЖДО̀СВАМ, -аш, несв.; пръждо̀сам, -аш, св., прех. Диал. Грубо. 1. Махвам2, изгонвам някого. Ручалото се отпусна съвсем и [Давидко] му каза за срещата с Виден Бялото куче. — Да си го пръждосал тоя изедник, та очите ти да не го видят. Кр. Григоров, Н, 90. Между тези записи имаше и едно писмо, писано от едного, който .. ся хвалеше, че пръждосал и третята си съпруга. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 117. // Прогонвам, разпръсвам някакво множество; натирвам. Същата нощ синът на Гущера изкара стадото и го пръждоса в планинските пущинаци. Звънците на овните той натъпка със сено, за да не разбере никой накъде отиват. А. Каралийчев, НЗ, 141.
2. Прех. и непрех. Проклинам, кълна. — Ще си ида, още сега ей ... — Ти си луда! .. Но селянката се претръшка да върви. Отец Евтимий пръждосваше. Да отвори пак портата? Това беше опасно. Ив. Вазов, Съч. XI, 10-11. пръждо̀свам се, пръждо̀сам се страд.
ПРЪЖДО̀СВАМ СЕ несв.; пръждо̀сам се, св. Разг. Грубо. 1. Махам се, напускам някакво място, като се отправям нанякъде. — Изгоних го най-подир от къщата си. Пръждосвай се оттук, му рекох, да те не виждат очите ми! .. Бабата се разтрепера. — Защо тъй му каза? К. Калчев, ЖП, 350. Е, каквото и да се случи, аз съм с тебе. Доволен ли си? .. А сега ме заведи да се настаня и се пръждосвай. Ем. Манов, БГ, 235. — Слушай, дядо! Аз съм безделник, никому ненужен. Затуй ще се пръждосам оттук — никого да не виждам. П. Бобев, ГЕ, 16. На свечеряване заваля дъжд. Не беше удобно да се стои на палубата, макар че зелените униформи бяха се пръждосали. А. Гуляшки, ЗР, 163. Гостите той [Юрталана] не обичаше, освен ако бяха някакви богаташи или големци. И поради това на Тодоровден все намираше причини да се пръждоса някъде. Г. Караславов, С, 90. // Изчезвам. — Къде ли се е пръждосала пустата му книга, като ли вдън земята потъна!.. Дали пък, Ангеле, не я грабясал някой таласъмин, докато съм се залисвала навън с патетата! Г. Русафов, ИТБД, 116. — Скоро! Измитай се отпреде ми! — Слушам! — отговорил виноватий чорт и се пръждосал. Китка З—4, 1886, кн. З и 4, 21.
◊ Пръждосвам / пръждосам от главата си някого или нещо. Разг. Грубо. Освобождавам се от присъствието на някого или нещо, които ми пречат, досаждат, не са ми приятни. Ще ѝ нанижем [на Дена] нещо златно, дано се полъже някой да я вземе, че ще я ядат червеите! Веднаж да я пръждосам от главата си. А. Каралийчев, ЛС, 52.