ПРЪ̀ЖКИ мн., ед. (рядко) пръ̀жка ж. Малки изпържени късчета сланина или месо. Мама донесе паница с пръжки, още топли, покрити с мехурчета. — Заповядай, Рангеле — покани тя селянина. — Ей сега ги извадих, топя маста. Й. Радичков, ЧП, 264. Станка разгъна вързопчето си — в него имаше парче царевичен хляб с дълбоко напукана кора и мъничка чугунена паничка, в дъното на която бяха залепени няколко едри пръжки от свинско месо. Г. Караславов, ОХ II, 604. Те [децата] може би щяха да предявят и други искания, но не успяха, защото, загрени от родителския шамар, бързо започнаха да нагъват хляба и топлите свински пръжки. ВН, 1958, бр. 2272, 4. В кюшето беше се свило едно петгодишно дете .. То не чинеше нищо, само посягваше сегиз-тогиз към тигана с пръжките. Т. Влайков, Съч. III, 218.
◊ Топя се като пръжка. Диал. Отслабвам все повече и повече от някаква мъка, тревога или болест. Аз съм вече девет месеца в Стубел, а вие не благоволихте да дойдете да видите как се топя като пръжка! Ст. Даскалов, СЛ, 310.