ПРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; пръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пръ̀кнат, св. 1. Непрех. Разг. Появявам се, явявам се, ставам видим, забележим изведнъж, неочаквано; пръквам се. Не е удобно да се върви, когато под токовете има набит сняг. — И тъкмо започнах да ги очуквам с патерицата си, досами мене пръкнаха две бели фигури — Милка и някакъв гологлав мъж до нея. А. Гуляшки, ЗР, 382. Щом пръкнаха първите салепчии из улиците и богомолци закрачиха в нови премени към митрополитската църква, приятелите на първогражданина потеглиха към храма. А. Христофоров, А, 261. Свиленка забеляза, че около пречистеното жито се трупат председетелят и още двама-трима от управителния съвет на стопанството. Отнякъде бе пръкнал и нейният Трайчо. Кр. Григоров, И, 18. Мургаво асеновградско циганче заразпитва за този-онзи писател .. Пръкнаха и други будни момчета, разговорът се оживи. Ст. Станчев, НР, 76. Като изкачиш седловината, .., селските къщурки ще пръкнат пред очите ти като на длан — сгушени сред зелените простори на равнината. А. Гуляшки, ЗВ, 291.
2. Непрех. Разг. Израствам, пораствам; пръквам се. Я какъв слънчоглед е пръкнал. Да му се не нагледаш. В. Ченков, ЗХ, 156. Гъбата спи с месеци под пръстта и мъха, а плисне ли дъжд, за една нощ пръкне, та пробие и навири глава. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 602. Ако не бях му [на агронома] постелил .. — на къра щеше да спи като едно-две. А сега, щом пръкне житото на каменистия рът, карат се у кого да е! Иди, че ги разбери. Тонич, СбСт, 305. А гледай и две теленца.. То баш да ти кажа, кога са близнета все остават малко по-назад в растенето, но то си зависи и от нас.. Ако така ги оставим, разбира се няма да пръкнат. ОФ, 1950, бр. 1745, 4.
3. Непрех. Разг. Прен. За мисъл, спомен, думи, чувство и др. — възниквам, появявам се изведнъж, неочаквано. Трябваше да го спаси! Една мисъл пръкна в главата ѝ и тя потръпна. А. Христофоров, А, 276. В главата му сега пръкнаха други думи, неясни, недовършени, плахи, с които той сякаш измолваше прошка и се оправдаваше, задето се е осмелил да иска от бога и светиите подкрепата им. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 129.
4. Непрех. Диал. Раждам се; пръквам се. В началото тъжех за децата, нали от мене са пръкнали. Помогнаха ми светиите, претръпнах. М. Смилова, ДСВ, 38. И защо князът ще се спотайва .., когато на бял свят е пръкнало дете, в чиито очи е записано неговото име? А. Гуляшки, ЗВ, 168.
5. Прех. Диал. Раждам. — Ами ако не съм се родила жена, кой щеше да те пръкне тебе, гиди готованино, дето ми почерни живота, никакъв да се не видиш макар! Г. Караславов, Избр. съч. II, 74. Да не пръкнеш! Клетва, Н. Геров, РБЯ IV, 321.
6. Прех. Остар. Пораждам1. Някои хора, вещи на буби, мислят, че черниченото листо, което обрасло с мъх от микроскопически гъбици, които с голо око ся не видят, пръква много болести по бубите. Лет., 1874, 185. Гордостта е пръкнала насилници (тирани), деспоти; тя и днес още пълни земята с насилия и престъпления. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 4, 361.
ПРЪ̀КВАМ СЕ несв.; пръ̀кна се, св., непрех. 1. Разг. Появявам се, явявам се, ставам видим изведнъж, неочаквано; пръквам. Ей на, година, две .. Забравили ги [разбойниците] бяхме. Пак се пръкнаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 120. Едно от Кольовите костенурчета-копченца допълзя до него [прокурора], измъкна мъничката си главица и учудено го загледа. То сякаш му казваше: „Ти пък откъде се пръкна и какво си се разскачал?“. Д. Жотев, ПМИ, 75.
2. Разг. Прен. За мисъл, спомен, думи, чувство и др. — възниквам, появявам се изведнъж, неочаквано. Грозна мисъл се пръкна в развълнуваната му душа — пръкна се мисълта: „Шпионин турчин е дошъл тук да узнае, що се върши напук на гърците“. Ст. Заимов, М III, 177. Само когато хокаше портиера, санитарите и колцината изостанали около него лекари, .., понякога като че ли се пръкваше у тях някаква боязън. Р. Сугарев, СС, 111. И казвал, че коренът на всяко знание трябва да ся пръкне и да смуче сок в пръстта на волята. Й. Груев, СП (превод), 250. Днешний съсипителен разврат — разврат в умът, в устата, в перото, в краката не бе се още пръкнал. Ил. Блъсков, КУ, 16.
3. Диал. Раждам се. — Да бяхте се пръкнали десетина години по-рано! К. Колев, ТЕ, 71. — Казах в началото, че всеки на тоя свят се е появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Й. Радичков, НВ, 6. Павел и Петър свалиха брата си Божан на калната земя и сипеха върху му тежки удари. .. А дядо Йордан, .. викаше: — Избийте се, кучета!.. По-добре е да не сте се пръкнали. Елин Пелин, Съч. III, 60. Признавам, че в Живовци са по-поетични, в Живовци уж се ражда само бъзе и коприва, а на̀ — и двама поета се пръкнаха: Иван и Анастас Стоянов. Й. Радичков, Ст, 1968, бр. 1182, 2. — Хилядарка ли? Аз откак съм се пръкнал не съм виждал хиляда лева в ръцете си, а вадени цървули моя крак не е помирисвал. А. Каралийчев, НЗ, 92. Пръкнало се вчера, — днеска / дири либе .. не се срами! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 143.
4. Диал. С предл. н а. Приличам (на някого). Пръкнал ся на баща си. Н. Геров, РБЯ IV, 321.