ПРЪ̀КВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пръквам и от пръквам се. Слети ли някоя майка такъва една трвъде рядка несгода, та роди дете с някой недостатък, то завчас го затълкуват, че било от уплах .. Но това нечто лежи много по-далеч, .., то ся обляга на пръвото пръкване на плода. Й. Груев, КН 7 (превод), 20.