ПРЪКЛЀНИЕ ср. Остар. и диал. Копнение, копнеене, силно желание. Ако някога истината и съвестта го [учителя] задължат, за доброто на децата, да укори за някоя работа, или за някое пръкление, той всякога го прави със свян и милост. Й. Груев, Н (превод), 1881, кн. 4, 355.