ПРЪКЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. -пръкля̀х, несв., непрех. Остар. и диал. Копнея, жадувам. Той [учителят] ще върши по-голямо влияние въз чуждите идеи, ако говори скромно, а не ако вика с висок глас и пръклее да се покаже, че много умее. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 64. Погрешка правят и които много рано залягат да приучат детето на храни, каквито ядат отрасли хора. .. Детето от това пръклее и ся лакоми за нечта, за които стомахът му еще не е вряден. Й. Груев, КН 7 (превод), 106.