ПРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; пръ̀сна, -еш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. пръ̀снат, св. 1. Прех. Пръскам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти. Кутрев пръсна върху разгорещените въглени малко вода. Д. Талев, ПК, 156. Една [самодива] му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. — Дъгата произлиза от разлаганието на обикновените слънчеви зари .. Наистина, същото явление може да ся повтори с опит, ако пръснем с уста вода и разгледаме тази разпръсната вода по посоката на слънчевите зари. И. Гюзелев, РФ, 444. ● За капки, пръски. Капчици мораво мастило пръснаха върху красивото, ситно нанизано писмо на Ордан Чингелов. Д. Талев, ПК, 60.
2. Непрех. Пръскам (в З знач.) еднократно или няколко пъти по веднъж. // За вода или друга течност. Водата пръсна силно, кучето се сепна за миг и отскочи. Д. Цончев, ОТ, 143. От фонтана пръсна вода.
3. Прех. За огън — изпускам искри веднъж или няколко пъти. Рой искри главните пръсват. / Чудни спомени възкръсват. / Ех, другари, колко много / ни говори тоя огън! Ас. Босев, ДО, 25.
4. Непрех. За искра — отскачам, излетявам. Извади кремъка и огнивото и удари по камъка — пръснаха рояк искри. Д. Спространов, ОП, 285. Па го [старчето] тури до огнище, / разгрея се, разсмея се / .. / Пръсна искра, изгоре го. Нар. пес., СбНУ XLV, 360.
5. Непрех. За дъжд, сняг — валя слабо, за малко. Идеше жътва. От отдавна не беше падал дъжд и на хората им се годеше да пръсне малко, та да угаси и пепеля, и земята да поомекне. И. Волен, ДД, 143.
6. Захвърлям в различни посоки, на различни места части от нещо или отделни предмети; разхвърлям, разпръсвам, разпилявам. Куршумите на бунтовниците се забиваха наблизо до тях и пръсваха пръст или късчета от скали. П. Йорданова, СЕ, 23. Такава булка никой не беше виждал! .. Наоколо ѝ гъмжаха дечурлига като врабчета. Между тях бях и аз. И всеки миг чакахме да пръснат бонбони или дребни стотинки, за да се юрнем да ги събираме. К. Калчев, ПИЖ, 108. — Пияна съм! — рече възторжено Цвета, .., вдигна ръка и със замах пръсна цветята, които държеше. Елин Пелин, Съч. III, 124. След като напиша стихотворението — спомням си много добре къде съм го прочел и преди да го покажа някому, разкъсвам го на дребни парчета и го пръсвам, защото се боя, че някой може да събере парчетата и да ми познае почерка. А. Каралийчев, С, 226. Из нея [пътеката] се белееха като сапунени мехури прецъфтели глухарчета, които при най-малкото докосване се пукваха и пръсваха из въздуха пухестите си семенца. П. Бобев, ГЮМ, 8. Люта змийка отговори: / — Кога дойде златен павун, / .. / издъхна ща син, бял пламен, / попари ща паунчови, / паунчови златни пера, / пръсна ща ги накрай тиха, / накрай тиха бял Дунава. Нар. пес., СбНУ I, 173.
7. Прогонвам някакво множество (хора, животни, птици) отнякъде на различни страни. Ревностни монаси му подпалили школата и пръснали учениците му [на Вулгарис]. Вл. Свинтила, СЗЗ, 312. — Не да са трийсет [разбойника], / а трийе милиона, / като пилци / ще ги пръсна и прогоня! — / викна им той [чичо Захари]. СбХ, 180. Пасла Мица пиленца, / .. / по дърварски друмища, / дек се найде дърварче, / та си тупна с манарче, / та си пръсна пиленца. Нар. пес., СбВСтТ, 1046. // Прогонвам, отблъсквам противник, нападател. Пресиян веднага изпрати заповед на плъвдинския таркан Копа: да удари солунската войска, да я разбие и пръсне. Й. Вълчев, СКН, 157. Тука Винценгеторикс, обсаден от Цезаря, много време ся бранил мъжки .. Галските войски, които му дошли на помощ, не могли да прокъснат римските обкопи, които обикаляли града, и били пръснати. Н. Михайловски, РВИ (превод), 255. Не е пръв път, когато нашите майки и сестри са са били с голи ръце или само с дървета и са пръсвали и изгонвали нападателите на честта им и дома им. НБ, 1877, бр. 60, 239.
8. В съчет. със същ. п о з и в и, б ю л е т и н и, л и с т о в к и и под. Разпространявам на много места, всред много хора; разпръсквам. Как конспираторите успяваха да пръснат толкова много позиви в един град, който денонощно гъмжеше от немски войскови части и където на всеки ъгъл дебнеше полицай? Д. Ангелов, ЖС, 53.
9. В съчет. със същ. а р о м а т, м и р и с, д ъ х и под. — излъчвам, изпускам нашироко, на голямо разстояние; разпръсквам. Забравената в огъня риба изгоря и пръсна неприятна миризма наоколо. Ст. Чилингиров, РК, 167. Теменужката честита / пръсна сладък аромат. Елин Пелин, ПБ, 20.
10. За източник на светлина — излъчвам, изпускам нашироко, на голямо разстояние; разпръсквам. През деня лъчите на слънцето едвам успяваха да се промъкнат тук, омаломощени и накъсани на дребни колелца и ивици, неспособни да пръснат обилна светлина. Д. Фучеджиев, Р, 146.
11. Прен. Обикн. в съчет. със същ. с л у х, в е с т, к л е в е т а и под. Разпространявам, разгласявам, оповестявам. Една от главните причини, .. задето Хаджи Ровоама пръсна такъв грозен слух за Огнянова, беше тая, че той още не я почете с посещението си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63. Отскоро аугсбургският лист е пръснал по Европа вест из Цариград, че сичките живущи потомци османови боледуват духом и телом. НБ, 1876, бр. 27, 105. И лицето, .., обявило, че тие револвери са за Карамихалова .. Тая глупост дала право на гюргевската полиция да конфискува револверите и да пръсне из цяло Гюргево, че в конфискуваното от нея сандъче са заключава смъртта на Турция и решението на восточния вопрос! Хр. Ботев, Зн, 9. Даже самите сърби, когато в началото на войната пръснаха толкова лъжливи клевети, че българите по границите бягали, че предали на турците 30 или 50 хиляди пушки, тогава не са намери ни един сърбин да каже, че тия хора са старосърби, а сичките казваха, че са българи. НБ, 1877, бр. 73, 282.
12. Прен. Похарчвам, изхарчвам, изразходвам средства без сметка, обикновено необмислено; пропилявам, прахосвам. Правителството решило да пръсне само в Русчушкия округ около 7 милиона бакърени грошове. НБ, 1876, бр. 56, 219. Дошел от малък в Гюргево, .., той сполучил да стане гюргевски гражданин, с капитал от няколко хиляди жълтици и с фабрика за правение свещи и сапун. Сичко това богатство Горов пръсна по народни работи. З. Стоянов, ЗБВ I, 273. Мога да кажа, че той [принц Батемберг] е пръснал и онова [народно богатство], което имаше преди превратът събрано. П. Р. Славейков, ПХС, 24. Пък сеги, айул, Димитре, / откак си заовчарувал, / откак си закехайувал, / пръсна ми, айул, мъката, / мъката и иманието, / дето съм си ги печелил. Нар. пес., СбНУ II, 79.
13. Разбивам нещо на парчета; счупвам. Хусарите се втурнаха напред. / Един от тях се взря в ликът му блед / и пръсна черепа му със приклад. Хр. Смирненски, Съч. I, 67. По невнимание пръснах новата ваза. // Спуквам, разкъсвам. Снагата ѝ избиваше навън, сякаш щеше да пръсне дрехите ѝ. Й. Йовков, СЛ, 102. Аеростатът никога не тряба да ся напълня съвсем с водород, защото в горните пластове на атмосферата атмосферното налягане са смалява .., затова водородът наченва по-силно да ся разширочава и може да пръсне мехурът. И. Гюзелев, РФ, 129.
14. Непрех. Диал. В съчет. с гл. б я г а м. Впускам се, втурвам се, хуквам (да бягам). Тога им [на кучетата] извикал от тополата: — Дръжте ова гявол и го разкинете на парчиня, на парчиня! И гяволо како чул, пръснал да бега. Нар. прик., СбНУ X, 141. Пред да излезет на път, вторият пътник, .., зел един дикел, ударил со него неколко пъти .. Целата кукярка паднала и тие пръснали да бегат. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 180.
пръсвам се, пръсна се I. Страд. от пръсвам в 1, 3, 6-13 знач. II. Възвр. от пръсвам в 1 знач. Пак се пръсна с боя. III. Взаим. от пръсвам в 1 знач.
ПРЪ̀СВАМ СЕ несв.; пръ̀сна се св., непрех. 1. Разбивам се на парчета, счупвам се. Един къс от канара се откърти под крака ми .. и се пръсна в каменните блокове в подножието на урвата. Ив. Вазов, Съч. XV, 84. Талигаров извади своя пистолет и протегна ръка към един телефонен стълб. Той три пъти гръмна и три пъти белите изолационни чашки на стълба се пръснаха. Д. Кисьов, Щ, 152. Изведнъж някой блъсна шишетата. Те се пръснаха с пронизително дрънчене. Бл. Димитрова, ПКС, 48. Голямото огледало в ъгъла се пръсна на късчета. Хр. Смирненски, Съч. III, 199. // Спуквам се. Ядох, ядох, тъпках .. и досега се чудя как не ми се пръсна стомаха. Ал. Константинов, Зн, 61. Стана нещо страшно; двете жили по врата на Грозя се подуха — ще се пръснат; очите му хлътнаха като на мъртвец; пипна той и с двете ръце цепеницата си и се стъписа. А. Страшимиров, ЕД, 102. — Такава нива досега не съм виждал .. Навсякъде земята бе една и съща и чиста, .., а пък зърното ще се пръсне от едрина. К. Петканов, Х, 53. // За граната, снаряд и под. — експлодирам, взривявам се. В отстъплението едно граната счупи крака на капитан Сикорски .. Друга една се пръсна пред капитана. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. Няколко мини профучаха над главата ѝ [на Вяра] и се пръснаха в двора на съседната къща. Ив. Мартинов, ДТ, 199. Златан взе в мерника десния танк. Стоманеният гигант .. беше отлична цел и още вторият снаряд на бронеизтребителя се пръсна във веригите му. П. Вежинов, ВР, 143. Градината разтърси адски гърмеж — бомбата .. се пръсна. Д. Спространов, С, 347.
2. Само мн. и З л. ед. Обикн. с предл. п о, и з. За множество от хора, животни — отправяме се в различни посоки; разпръсваме се, разпиляваме се. Навалицата изплашена се пръсва надолу из урвата. П. Тодоров, Събр. пр II, 325. Децата се пръсват из поляните. Т. Влайков, Пр I, 256. На другия ден всичко си тръгва по старому. Хората се пръсват из бахчите, в гората. К. Константинов, ПЗ, 89-90. Тоя ден, като се завръщаше [козарят] с козите към колибите, козите се бяха пръснали из гората да съберат пръсната нападала шума и бяха дошле близо къде нас. Ив. Докторов, ЗД, 70. Пионерите на българското театрално изкуство се пръсват по Влашко. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 93. Имаше и други, с дълги опашки, прилични на големи ноти. Те бяха най-неспокойните и подвижни птички — връхлитаха внезапно по седем-осем наведнаж, пръсваха се из храстите и пълзяха по клоните надолу с главата. Ем. Станев, ЯГ, 54. Тии .. приеха с голяма неблагодарност братските му съвети, .., че за малко време част от учениците му ся пръснаха вредом по българските места как учители у Видин, Русчук и др. БКн, 61. Тя [Света Богородица] пред смъртта си пожелала да види апостолите, които се били пръснали по всичкий свет да проповядват Христа. Д. Манчев, НН (превод), 128.
3. За миризма, дъх, полъх — разнасям се, разпространявам се из въздуха и се долавям, усещам. Тази воня от тревите, която ся е пръснала във въздуха, когото дишем, влиза в тялото. Д, 1866, бр. 85, 1.
4. За звук, мелодия, песен и под. — разнасям се, разпространявам се и се чувам надалече. Звукът .. се пръсва в дълго, оглушително ехо. Л. Стоянов, Х, 135. Тая песен, като невидима вълна порасте, изпълни залата, заля двора и се пръсна в нощта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Запя с широк гръден глас .. Гласът ѝ излезе от пруста, блъсна се в горещия въздух и се пръсна, сля се с .. лятната мараня. К. Петканов, О, 159. От уличните високоговорители се пръсна бодра маршова мелодия.
5. Прен. За слух, мълва, новина и под. — разнасям се, разпространявам се от човек на човек. След три дни Христакиев се върна от столицата и още същия ден в града се пръсна донесената от него новина, че земеделците щели да бъдат изринати от властта след събора на блока. Ем. Станев, ИК I и II, 481. През есента съпругът неочаквано заболя, появиха се усложнения, примеси се някакъв стар порок на сърцето и една утрин се пръсна вест, че починал. Г. Райчев, Избр. съч. II, 157. Най-много народ се е стичал на манастирските празници или пък кога се е пръснала мълва, че в манастира е станало някакво чудо. Б. Пенев, НБВ, 44. Всяка нова карикатура, всяко прясно остроумие или закачка веднага се пръсваха, приемаха се от гражданите като тяхно общо дело и се допълваха с духовити инвенции. К. Константинов, ППГ, 45.
6. Прен. Разг. Св. Обикн. в бъд. За човек — намирам се в крайно напрегнато психично състояние. — Ние сме прости хора! .. Нас никой не ни зачита .. Уф! Ще се пръсна! М. Кремен, СС, 52. Докато бе у Пендевци, [вдовицата Добра] все имаше на какво да се радва, но в бащината къща, под людски и майчини укори, не ѝ се живееше. Камък да е човек, пак ще се пръсне. К. Петканов, Х, 36. Помисли и рече: — Страх ме е да не му родя дете. Ами ако е голямо като него? Ще умра, ще се пръсна! А. Дончев, ВР, 225. Тролейбусът е натъпкан като сарделена кутия, едва се диша. .. Ох, боже, още малко и ще се пръсна! СбСт, 256.
7. Прен. Разг. Обикн. св. С предл. о т и същ. м ъ к а, я д, з л о б а, з а в и с т, г н я в, с м я х и под. Означава най-висока степен на изпитваното чувство, най-висок интензитет на емоционалното състояние. П р ъ с н а с е о т м ъ к а. Извънредно много ми е мъчно. Мен и без това ме е яд, та ще се пръсна от мъка. Т. Влайков, Съч. III, 263. П р ъ с н а с е о т я д. Извънредно много ме е яд. — Извинете, мадам .. ще благоволите ли да ни осведомите лично за несполучливия атентат? — Каква полза? — рече Бухалката и трепна. — Иде ми да се пръсна от яд. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. П р ъ с н а с е о т з а в и с т. Извънредно много завиждам. — Всички хвалеха всичко .. И барчето, и телевизора, и завесите .. Диана щеше да се пръсне от завист .. Особено пък библиотеката. Др. Асенов, СВ, 6. П р ъ с н а с е о т г н я в. Извънредно много съм разгневен. Димовица едва не се пръсна от гняв. Светкавично огледа наоколо, забеляза камък, грабна го и с ярост го захвърли върху отпускаря. К. Петканов, МЗК, 212. П р ъ с н а с е о т с м я х. Извънредно много ми става смешно. Поетът, размахал ръце, крачи насам-нататък и бърбори нещо под носа си .. — Ха-ха .. да се пръснеш от смях! Ст. Л. Костов, М, 80. — А мене ми едно душевно блаженство да дразня кучето сякога, кога ми прилегне, и ща да се пръсна от смях, когато тоя звяр ядовито вторачи в мене очи. Н. Бончев, Р (превод), 15. П р ъ с н а с е о т щ а с т и е. Извънредно много съм щастлив. Идеше ми да се пръсна от щастие. Чудна работа: уж не блестя кой знае как, пък харесала ме, значи. Иначе защо тая специална среща? Хр. Радевски, Избр. пр III, 72-73.
◊ Пръсвам / пръсна мозъка (черепа, главата) някому. Разг. Грубо. Убивам, унищожавам някого. — Враг! — изкрещя и един друг, като ударя ръката си на големия си пищов, .. — Ей сега ти пръсвам мозъка! Лат., 1885, кн. 9, 10. Пръсвам / пръсна на прах (на пух и прах) нещо. Остар. Унищожавам напълно нещо. Гюлето на втория топ ударило в стаята, дето стояли няколко по-юначни момци, като издънило стената, и пръснало на прах покачената там една чанта. НБ, 1876, бр. 43, 165. Пръсвам / пръсна светлина върху нещо. Остар. Изяснявам, обяснявам нещо. И да не ни се може да пръснем тука голяма светлина върху един предмет, като дисциплината, и да разкажем за него доколкото трябва, учителите все могат намери в тия редове едни добри съвети. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 2, 185. Пръсвам / пръсна (черепа, главата) си. Разг. Самоубивам се. — Ето, в тази минута аз виждам, как Швайниц дига револвера и пръсва черепа си. Д. Немиров, Др, 91. Пръсвам се / пръсна се откъм (през) гърба <си>. Разг. Обхваща ме силен гняв, много се разгневявам; вбесявам се. Обърна лице към Тотка, .., прегърна я през кръста и ѝ продума: — Дойчин ще се пръсне през гърба от яд, като ни види. Той нищо не знае! К. Петканов, ЗлЗ, 62. — Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с часове? Ей че шушумига! Просто да се пръснеш откъм гърба. Б. Болгар, Б, 228-229. Сърцето да ти се пръсне. Разг. За изразяване, че нещо причинява, предизвиква преголяма мъка, скръб. Ще ми се пръсне главата. Разг. 1. Имам много силно главоболие. 2. Много съм притеснен, затруднен от нещо (обикн. от някаква тежка мисъл, грижа). И в а н к о: — Царкинята ... да, тя ме обича .. Ами Тодорка? Колко я обичам! (Мисли пак.). — Ще се пръсне главата ми! В. Друмев, И, 24. Ще ми се пръсне сърцето. Разг. Изпитвам силно вълнение обикн. от радост, страх, нетърпение и др.; много съм развълнуван, неспокоен. Той не можеше да живее, ако не я види един ден или ако не получи много здраве [от нея] по Тодоракя. .. Та когато се задаваше Тодораки, той усещаше, че сърцето му ще се пръсне. Д. Немиров, Б, 109.