ПРЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пръсвам и от пръсвам се. С пръсването на тълпата площадът поутихна. Пръсване на бомба.
◊ До пръсване. Разг. 1. До краен предел. Тя [любовта] беше като сянка в горещината на напрегнатия му до пръсване в работата и учене живот. А. Гуляшки, МТС, 23. На излизане от стаята [Василев], в благодушно разположение на духа, той се сблъска със сина си, който мъкнеше сак „Адидас“, пълен до пръсване с книги. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 38. 2. Обикн. в съчет. с гл. я м, т ъ п ч а с е и под. Прекалено много (ям, тъпча се и под.). От притеснение се натъпкаха до пръсване. Някаква риба, пълна с кости, тлъста супа с топчета, ракия преди и след супата, пържоли, вино на корем, отново ракия, баница, тиквеник, сладко, ликьор, .., а като капак на всичко — саралия. В. Пламенов, ГШ, 54-55.