ПРЪСКА̀ЛКА ж. Приспособление, уред за пръскане с течност; пръскало. Отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата по очите със сладко мляко. В ръцете си той държи мъничка пръскалка и млякото пръска из нея в тънка, съвсем тънка струйка. Св. Минков, СЦ (превод), 15. Пръскалки с дестилирана вода или промивни течности се използват при промиване и разтваряне на утайки, приготвяне на разтвори и промиване на съдовете.


Източник: Речник на българския език (онлайн)