ПРЪСКА̀ЛО, мн. -а̀, ср. 1. Пръскалка. Колко е налягането в едно пръскало, което издига вода на 28 метра височина? СбЗФ, 24. Непрекъснат поток от вода се получава с помпата пръскало или напорна помпа, която е с въздушна камера. Физ. VI кл, 50.

2. Остар. и диал. Водопад. Безбройните пръскала на „Рая“ се хвърлят със страшен шум в „Джендема“, един истински ад от канари и зъбери. Й. Радичков, ГП, 95. Сега в дъждовно време през този мост или порта, както го нарича народът, изтича буйно пръскало от вода. ВН, 1961, бр. 2961, 4.

3. Остар. и диал. Чучур. Три — четире лактие високо от одъра забие ся в стената кука и на нея ся окачи тенекиен съд или каче, на което отдоле на дъното има пръврътяна широка дупка; у тая дупка ся втъкне пръскалото, което е една тенекиена ръшетка, каквато е ръшетката, с която ся полива градина. Й. Груев, КН 7 (превод), 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)