ПРЪ̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пръскам като прил. 1. Който е третиран с капки от някакъв препарат. Пръсканите лозя не бяха унищожени от маната.

2. Разг. Който е на петна; шарен. След това [козата] погълна ред лалета, без предпочитания на жълти, червени или пръскани. Тя не е махнаджийка. Г. Краев, Ч, 11.

Пръскана мазилка. Строит. Мазилка, която се нанася чрез пръскане със специална машинка или с метличка. Вдадох се в тия мисли и завъртях, дето се вика, света около къщата: как ще я измажа с пръскана мазилка, какви корнизи ще накарам да направят майсторите отвън на прозорците. Н. Хайтов, ШГ, 269-270. Пръскана мазилка се прави по следния начин: след изсъхване на хастара, горният пласт се нанася посредством метличка, която се потапя в рядък разтвор. В. Брънеков и др., СД, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)