ПРЪ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пръскам и от пръскам се. Машината за пръскане е в старата барака, в дъното на двора. С. Стратиев, СВМ, 34. — Слушай, Павле .. Овошките искат грижи, искат чистене, пръскане, копаене. П. Бобев, ГЕ, 136. Гранатата не го закачила, но от силата на пръскането ѝ беше паднал от коня си и ударил главата си в земята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. — На сина главата може да роди хиляди начини за пръскане на пари по дискотеки, но нищо друго. Р. Белчев и др., КБС, 57. Работниците говореха за него [вестника] с гордост, отвсякъде предлагаха своята лепта, търсеха го за пръскане. Доколкото помня, хилядата екземпляра .. много скоро се пръснаха между работниците. ОФ, 1950, бр. 1757, 4.