ПРЪСКА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. В съчет.: хидравличен пръскател. Машина с хидравличен механизъм за изтласкване на или за разпръскване на течност на капки или струи. Хидравличните пръскатели с голямо налягане дават струя с мощност от 227-303 литра в минута. Д. Георгиев и др., ХР, 57.