ПРЪСКА̀ЧКА1 ж. Машина за пръскане на течност на капки или струи. Скоро на вратата се появи и самият собственик, мистър Чан-ли. В ръцете си държеше дълга пръскачка, опна буталото ѝ и започна да пълни въздуха с тънки струи от някаква воняща течност, която, разбита на ситни капчици, политаше над главите на нахалните му гости. Ал. Бабек, МЕ, 129. Носачите [на пианото] запъплиха към културния дом .. Архитектът се изпречи пред входа на недовършената сграда: — Вътре е невъзможно! Гипсираме тавани, боядисваме с пръскачки. Бл. Димитрова, ПКС, 292. Зафиров премести пръскачката на рамото си .. и ме помоли да държа маркуча, защото му било додеяло на ръката. К. Калчев, СР, 100. ● Обр. — Интересен случай! Пие ли? — По една пръскачка бира омита. Но не му личи. В. Пламенов, ПА, 53. // Разг. Специална кола, снабдена с такава машина за миене на улиците. Общинската пръскачка поливаше тържествено главната улица. Д. Димов, Т, 75.
ПРЪСКА̀ЧКА2 ж. Жена пръскач1.
ПРЪСКА̀ЧКА3 ж. Зоол. Пръскач3, блескач, белица1. И [бай Илия] изсипа в кошницата ми двайсетина сухи, сякаш препарирани пръскачки. Д. Калфов, КР, 73.