ПРЪ̀СНАТО нареч. 1. На разстояние, отделно един от друг, не заедно. Долу, в низината, чак до симановската гора, пръснато бягаха въстаници, отделни групи все още стреляха по настъпващите зад тях войници. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Над тях хвърчеше потерята, която бе излязла да ги преследва. Тя се състоеше от десетина души .., които хвърчаха пръснато и оглеждаха месността. Елин Пелин, ЯБЛ, 88. Но те [самолетите] минаха пръснато на юг и не закачиха града. После зазвуча отбой. К. Константинов, ПНП, 20.
2. На различни места. От час на час хвърляха безпокойни погледи на изток, въз голите поляни, дето се чернееха пръснато далегледните стражи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 153.