ПРЪ̀СТЕН м. 1. Халка, обикн. от благороден метал и най-често с украшение, която се носи на пръстите като бижу или като определен символ. Върху ръката му блестеше златен пръстен с голям диамант. Д. Димов, Т, 326. Славян Дойков седна на едно кресло. До него седеше възрастна дама, .., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия. Д. Ангелов, ЖС, 107. Тя .. променяше дрехите си по няколко пъти на ден, а вечер, когато слизаше в бара, цялата в коприна и накитена с бисерни огърлици, искрящи пръстени и тънки гривни .. тя приличаше на принцеса. Ал. Бабек, МЕ, 187. След тая молитва той размени пръстените на младоженците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. Един ден преди да тръгне, Дончо ѝ донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им. Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. — Пено, година годена, / .. / истина ли си годена, / .. / — Истина, бате Иване, / .. / не виждаш ли ми ръцете, / .. / и на ръцете пръстени. Нар. пес., СбНУ XLVI, 267. Венчален пръстен. Годежен пръстен. // Такава халка като обозначителен знак, поставяна обикн. на крака на прелетни птици с оглед на научни наблюдения или изследвания. Вестник „Ново време“ съобщава, че някой си ловец убил патица, на чийто крак намерил пръстен с някакъв надпис от Москва. Хр. Радевски, Избр. пр III, 202.
2. Елемент от предмет, устройство с такава форма. По даден знак на Рун неколцина от войниците скочиха от конете си, изтръгнаха меча от склещената ръка на Радомира и го освободиха от смъртоносния пръстен на примката. Д. Талев, С II, 145. Двамата кладеничари се наместиха върху похлупака на кладенчевия пръстен. А. Каралийчев, НЗ, 24. В Куинз Коледж в Оксфорд вътрешният двор и неговата портална сграда са също от Хоксмур. Тук обаче тежките колони, чиито стъбла са прекъснати от пръстени, и двойната колонада под купола показват ясно барокови черти. М. Бичев, АНВ, 550. // Шарка, оцветяване, орнамент в такава форма. С белите пръстени на шиите си, с моравите огледала на крилата, .. те [дивите патици] приличат на сватбари, на годеници, тръгнали на някакво пиршество. Ем. Станев, ЯГ, 66. Едно време тоя кон (тогава той беше сив, на черни пръстени) беше го яздил старият господар, хаджи Петър. Й. Йовков, АМГ, 114.
3. Прен. Самост. или в съчет. с прил. ж и в. Обкръжение от хора, заели позиция, застанали в подредба с такава форма; кръг, обръч. Мина Глаушев през живия пръстен около Вардарски, спря се до него и се обърна към насъбраните тук люде: — Ще вървим ли днес в чаршията? Д. Талев, ПК, 57. И тримата бързо тръгнаха към ротата. Веднага пръстенът около патрула се разкъса на две страни. Й. Йовков, Разк. I, 218. Момите яли, недояли излязоха на селското хорище и викнаха песен, свиха жив пръстен и кръшните им гласове помамиха ергените. К. Петканов, Х, 84. През другите девет дена армията постепенно облагаше Одринската крепост и по Димитровден пръстенът около нея се затвори отвсякъде. Д. Яръмов, БП, 203. // Прен. С предл. о т. Множество от предмети, растителност и др., разположено около някакъв обект в такава форма; кръг, обръч. Около него се простираше пръстен от зеленина: от север стара, неизсечена гора, а от юг планината с острия си връх, над който като венец се бяха събрали къдрави облачета. Ив. Мартинов, М, 13.
4. Астрон. Движещи се в орбита около планета частици от скален тип и ледени образувания, оформящи неин обръч, кръг, пояс. — Ян Бибиян, погледни там! Какво чудно нещо! Една грамадна звезда, поставена в един светъл пръстен .. — Това е Сатурн. .. На грамадно разстояние от него, .., стои един облачен пръстен, неразделим във всичките движения на обвенчаната планета. Елин Пелин, ЯБ, 50-51. Сатурн е забележителен със своя пръстен. Той е разположен в екваториалната равнина на планетата. Физ. VIII кл, 1980, 201. Пръстените на Сатурн за първи път са били забелязани от Галилео Галилей през 1610 г., но първоначално той погрешно смятал, че те са големи спътници в близост до планетата. Δ През 1977 г. е открит пръстенът на планетата Уран.
◊ Бензенов (бензолов) пръстен. Хим. Затворена структура от 6 въглеродни атома, характерна за бензена (бензола) и другите ароматни въглеводороди; бензеново (бензолово) ядро. Бензоловият пръстен проявява повишена устойчивост. Ароматните въглеводороди влизат в заместителни и присъединителни реакции, но по-характерни за тях при обикновени условия са заместителните. Хим XI кл, 1965, 111. Молекулата на бензена е изградена от бензенов пръстен и 6 водородни атома. Годишни пръстени. Бот. Зони на нарастване на дървесината, видими при напречен разрез на ствола и клоните на дървета и храсти, по които се съди за развитието и възрастта на дървото. Всяка пролет .. от камбия се образува дървесина с по-широки цеви (светъл пласт), а през лятото — дървесината с по-тесни цеви (тъмен пласт). .. Светлите и тъмните пластове съставят годишните пръстени на стъблото. Бтн VI кл, 47. Смърчът има добре очертани годишни пръстени, преходът от ранна към късна дървесина е плавен.
~ Връщам пръстен. Разг. Развалям годежа си, отказвам се от обвързване. Еньо се отказал от Цвета. Тя му върнала китката и пръстена и не искала никой нищо да ѝ спомене за него. Елин Пелин, Съч. III, 135. Като че съм в (у) пръстени. Диал. Несръчно работя нещо. Като че си у пръстени, казват някому, който несръчно работи нещо. Някои казват: у ръкавици. СбНУ XXV, 37. Меня (променям / променя) пръстен самост. или с някого. Диал. Правя годеж, уговорка за женитба чрез разменяне на пръстени между мъж и жена; сгодявам се, годя се. Три вечери поредом обикаля / край Недините пусти двори Бойко, / три вечери го сладък сън не хваща, / а на четвъртий се из село чу, / че бяла Неда пръстен е менила / със Бойковий другарин Ненко Бата. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 3. — Либе Марийке, Марийке, / като не съм ти на сърце, / защо си годеж правила / и златен пръстен менила? Нар. пес., СбНУ XLVI, 151. Не си в (у) пръстени; пръстени ли имаш на ръцете си. Обикн. във 2 и З л. Диал. Можеш и сам да свършиш някаква работа, не си сакат, нищо не ти пречи (обикн. като укор към някого). Не ще ми върнат пръстена. Разг. Ирон. Няма да ми се развали работата, няма да ми попречат; ще успея. През пръстен преминала. Разг. За девойка — прекалено слаба, тънка.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р ъ̀ с т я н.
ПРЪ̀СТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до пръст1. Диагонален надлъжен диаметър [на малкия таз на човека]. Дължината му може да бъде установена директно било чрез дигитално (пръстно) изследване .., било посредством специален инструмент. А. Гюровски, АЧ, 136. Ако кормилните пера [на птицата] са къси, трите предни пръста не са съединени с големи .. плавателни ципи или поне всяка пръстна костица има отделно ципесто образувание. Ц. Пешев и др., ФБ, 114.
ПРЪ̀СТЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от пръст2. Тя [Добра] избра пръстена купчина, застана на върха ѝ, огледа се предпазливо и отправи очи към Богдана. К. Петканов, Х, 59. Почти всички бордеи пордимски, тогава, както и на другите села в Плевенско, са били пръстени хижи, наполовина заровени в земята — такива още и днес се безброй срещат. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. Стаичката беше с голи стени и пръстен под. Ниският таван беше с опушен гредоред. Д. Ангелов, ЖС, 73. Сложиха трапезата — ниска дървена синия, но само за гостите, .. Някои от тях бяха насядали направо върху пръстения под. Д. Талев, ПК, 377.
2. Който е изработен, направен от глина. Харманджийте се наредиха под сенника и всеки грабна резан хляб. Големите пръстени паници бърже се изпразваха. К. Петканов, СВ, 123. Там [на лавицата] бяха паниците за чорба и кисело мляко, гърнето за боба и олющеният, сякаш пратен от вечността, опушен пръстен гювеч. Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Самуил дигна голямата пръстена чаша с жълти и сини шарки, догоре пълна с вино: — Бъдете здрави и с добри мисли! Д. Талев, С II, 292. Халил ага беше стар .. Той имаше пръстена луличка с дълъг прост чибук. К. Константинов, ППГ, 24. По коловете стояха два гюма и пръстени делви. Д. Фучеджиев, Р, 71.
3. За лице на човек — който е с вид или цвят на пръст2, на земя. Показа се едно лице сухо, пръстено и жълто. Й. Йовков, Ж 1945, 138. Той [Гашков] пак се поболя, все се свиваше, имаше дни, когато лицето му ставаше пръстено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130. Витан стоеше каменно неподвижен и безмълвно гледаше потъмнялото пръстено лице на жена си. П. Михайлов, ПЗ, 188. Най-страшно беше лицето му — с някакъв жълт, пръстен цвят, отдавна немито и небръснато. П. Славински, МСК, 54.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р ъ̀ с т я н.