ПРЪ̀СТЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от пръстче; пръстченце. Той попипа внимателно разпечатания плик, по който имаше следи от пръстенцата на детето. Н. Нинов, ЕШО, 69. Третото момиченце, тригодишната русокоса Дича, седеше .. с пръстенце в уста, малко засрамена. Т. Влайков, Съч. II, 62. Тихо, предпазливо Сашко улови с двете си пръстенца баща си за носа. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Разглеждаше [Петранов] усмихнат малкото му [на бебето] задниче и го поплюваше да не урочаса. Взирайки се в ръчиците и в пръстенцата той им се радваше като на малки ръчици и малки пръстенца. М. Кремен, СС, 59. Л ю б е н о в: — О, вий свирите божествено .. М а р и я: — О, не .. Л ю б е н о в: — Да, да .. аз се унасям .. и, като гледам вашите малки пръстенца да подскачат ей тъй по клавишите, иде ми .. иде ми .. не зная какво да направя. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 362.