ПРЪ̀СТЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пръстен (в 1 и 2 знач.). Тя държи писмата в скута си и пиринченото пръстенче, сложено на ръката ѝ , свети като непорочното ѝ сърце, като очите ѝ. К. Калчев, ПИЖ, 183. Беше силен гълъб, с едра гръд, с красива глава и пръстенче на крака. Н. Антонов, ВОМ, 123. Геню пушеше важно от кехлибарения си цигарлък, украсен с тънки сребърни пръстенчета, и от време на време само поклащаше глава. Г. Караславов, СИ, 12. Николина се роди хубаво дете. И колкото повече растеше, толкова повече на Лозаревата майка приличаше, само очите ѝ не бяха като на техния сой, ами кафяви със зелено пръстенче около зеницата. Л. Михайлова, Ж, 95.