ПРЪ̀СТЀЦ, мн. -стцѝ, след числ. -стѐца, м. Остар. и диал. Умал. от пръст1; пръстче, пръстенце, пръстченце. Други по-страшни зверове, набодали на ятаганите си годиначета деца, .., които пищели до бога и обвивали тънките си ръчички около студеното желязо на ножа, острилото на който болезнено режело крехките пръстци. З. Стоянов, ЗБВ III, 279. Балашев се усмихна — той видя в тази работа пръстеца на Димка. А. Страшимиров, К, 79.