ПРЪ̀СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от или на пръст1. На челно място в изкуството на именития гостенин трябва да се постави неговия силен, звучен, извънредно топъл, чист и равен във всички регистри тон, а също така изравнеността на техниката на двете ръце: пръстовата и лъковата. Изк., 1950, кн. 2, 148.

Пръстов отпечатък. Следа, оставяна от човешки пръст, чиито особености, характеристики са уникални за всеки човек и чрез които той може да бъде идентифициран. Пръстовите отпечатъци на родители и деца си приличат. ВН, 1961, бр. 3019, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)