ПРЪ̀СТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пръст1; пръстенце, пръстченце. Детето пак се спря в нерешителност, .. засрами се, тури пръстче в уста. Ив. Вазов, Съч. XII, 45. — А щом ти е нужно да споделиш нещо, което ти тежи, което не можеш дълго да таиш у себе си, пришепвай го на това пръстче. Л. Александрова, ИЕЩ, 174. И наистина имаше нещо особено и родово у нея [Вяра], в тия мънички бели ръце с елегантни пръстчета и фини китки. Ив. Мартинов, ДТ, 26.