ПРЪТ, пръ̀тът, пръ̀та, мн. пръ̀тове, пръ̀ти, (остар.) прътѝща и (диал.) пръ̀те, след числ. пръ̀та, м. 1. Отсечено, окастрено право и дълго недебело дърво; върлина. Градината беше голяма .. Някъде дърветата бяха начесто, някъде се раздалечаваха и по откритите места стърчаха сухи пръти, набити в земята, по които се увиваше изсъхнал боб. Й. Йовков, ЧКГ, 102. По средата на площада .. се развяваха на воля двете червени знамена, заковани на дълги пръти. Д. Ангелов, ЖС, 412. Децата по Симеоновден не смогвали да обрулят с прът едрите орехи. Н. Стефанова, РП, 64. Приклекнал на баша, Караджата мереше с прът дълбочината на реката. Ст. Дичев, ЗС II, 20. Делили са се два брата, / .. / делили ниви с синджири, / със прът ливади мерили. Ц. Церковски, Съч. II, 194. // Тояга. Два пръта се стовариха по рамената му. Ив. Вазов, Съч. XII, 21. — Радо мари, ще се прибираш ли, или чакаш да изляза с пръта? Ст. Марков, ДБ, 170. Не, все деца! Света ще ми редат! / Така е, като няма прът. К. Христов, ЧБ, 236. // Клон от дърво, храст. Скоро светна огнец, накладен от няколко сухи пръти и трески. Ив. Вазов, Съч. XVII, 92. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чийто сухи върхари се тътреха по земята. Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Горолом кънти и кърти / дървеса вековни, / вие яворови пръти / с ревове гръмовни. Т. Харманджиев, П, 90. // Разг. Въдица. Виждаш зад един камък рибар — стиснал жестоко пръта, изтеглил шия напред и ето! — издърпва една маломерна черна мрянка. Д. Калфов, Избр. разк., 216. Бащите търпеливо седяха на дъжда с риболовни прътове в ръце. Б. Райнов, ЧЪ, 130.
2. Такова дърво, понякога и допълнително обработено, използвано за градеж на къщи, огради, прегради и др. Той си спомняше балканското селце, с мъничките дворчета, с плетените от пръти къщички. Кр. Григоров, И, 89. Цялата плевня гореше. Огнени езици излизаха из незамазаните, плетени от пръти стени и лижеха сламения покрив. Елин Пелин, Съч. IV, 247. В онази ранна утрин Нона беше спряла отсам плета, държеше се с две ръце за прътите, разтърсвана от спазми в стомаха. Г. Райчев, ЗК, 106. Живееха в широка къща, направена от пръти и измазана отвънка с кал, покрита с два ката сплъстено сено, клекнала сред обширен двор. А. Гуляшки, ЗВ, 11.
3. Обикн. в съчет. с прил. ж е л е з е н. Дълъг, тънък метален къс с кръгло или правоъгълно сечение, използван в различни конструкции в строителството и др. Немецът почна да издига желязната конструкция [на мелницата]. Високо стърчаха кръстосани железните пръти, а пред тях — огромното колело с перките. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 451. Тя [портата] се затваря отвътре с дебел железен прът, мушнат в чугунени халки. А. Гуляшки, СВ, 92. За клуб служеше една бивша печатница. Това старо помещение със сводести тавани, съединени с железни прътове, имаше две отделения. Ем. Станев, ИК I и II, 56. По едно време Пинтезката слезе при нея и посегна да вземе от ръцете ѝ железния прът, с който разбъркваха жарта. И. Петров, НЛ, 177.
◊ Вдигам си / вдигна си ризата на прът. Диал. За жена — започвам да водя разпуснат, безпътен живот. — Ама как свободна? Да си вдигне ризата на прът ли? Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Гол като прът. Разг. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства. — Мари такава ли гола като прът девойка да иска да земе господин Христо! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 12. — У нас къща — палат .. Пък и какъвто си гол като прът, къде ще намериш такова добро? М. Кюркчиев, ВВ, 87. Давам / дам пръта <по гърба> някому. Разг. Обикн. в св. Изпъждам, изгонвам грубо някого. Дохожда ми / дойде ми прът в колелото. Разг. Обикн. в св. Появява се някаква пречка, спънка в работата ми. Круша съм за всеки прът. Разг. Уязвим съм, податлив съм на влияние. — Мъжете имат една шантава възраст — знаете я, — когато са круша за всеки прът. Й. Попов, ИЖП, 18. На зла круша — зъл прът. Разг. Употребява се, когато лош човек бива наказан сурово или му се случва голяма беда. — А аз ето какво ще ти кажа: човек стане ли куче, капчица жал да нямаш към него. На зла круша — зъл прът! Д. Ангелов, ЖС, 133. — Ние сме добри с тези, които с нас добре се държат, но сме много лоши с онези, които с нас се държат лошо. — Това е съвсем християнско — рече попът, — на зла круша зъл прът! Сл. Трънски, Н, 401. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря) прът в колесницата някому; поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря, пъхам (пъхвам / пъхна) прът<и> в <спиците на> колелото (колелата) някому. Книж. Умишлено преча за осъществяването, развитието на нещо; спъвам. Взима думата Славейков: — Само тия пусти чорбаджии постоянно поставят пръти в колесницата! Хр. Бръзицов, НЦ, 139. След като работата в кухнята била спряна в течение на няколко часа, отново я пуснали. Не бивало да се спъват задачите на районното търговско предприятие и да се слага прът в колесницата на хранителното движение. ВН, 1960, бр. 2681. Но на комунистите май той по̀ се сърдеше. Те мътеха навсякъде, те му пречеха на път и кръстопът, те пъхаха пръти в колелетата му и не му даваха мира и спокойствие. Г. Караславов ОХ III, 511. Бронираха живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. Удрям / ударя пръта някому. Грубо. Изпъждам, изгонвам някого от работа, от служба. — Ей ви човек, учете го! — Какво пък — измънка бригадирът. — Като си го довел, ще го приема. Не върши ли работа, ще му ударя пръта. В. Ченков, ПС, 32.