ПРЪТА̀К, мн. -ци (рядко), м. Събир. Диал. Много нагъсто израснали тънкостволи дървета с преплетени помежду си клони. Разбираше доста и от пчеларство и бе наредил десетина кошери на завет от гъсти храсти и висок плет от липов прътак и лозиняк. Т. Харманджиев, КВ, 400.