ПРЪ̀ТЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За платно, плат или конец — който е от коноп, от кълчища. Да бъде пестелив, да не харчи пари за що било и за що не. Трудно се изкарват пущините, трябва да се превързват с десет прътени конци. Кр. Григоров, ТГ, 14. Ризата, скроена от [конопено] платно, се нарича прътена риза. СбНУ XXIX, 270.
ПРЪ̀ТЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен от пръти; прътов. Към края на селото те [дядо Димо и баба Димка] извиха по друга улица, която кривеше край слупените прътени плетища и тънеше в лепкава кал. Ц. Церковски, Съч. III, 160-161.