ПРЪ̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с формата на прът. За да се получи качествена гайка, трябва да разполагаме с шестоъгълен прътов материал. НТМ, 1961, кн. 4, 14.

2. Който се състои, изграден е от пръти. Основните елементи на сглобяемите конструкции са плочи, греди, колони, рамки, дъги, прътови конструкции, тънкостенни черупкови конструкции и др. Х. Нисимов и др., С, 200.


Източник: Речник на българския език (онлайн)