ПРЪ̀ХКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За пръст, почва, земя — който е с повече въздух между съставящите го частици и лесно се разтрошава, рони; сипкав, ронлив, рохкав. Противоп. сбит, спечен. Из топлата пръхкава пръст са наболи лалета. Г. Райчев, ЗК, 154. Денят беше светъл и хубав и това много радваше Слав. И макар че в много ниви хората оряха пръхкавата влажна земя, на него му се струваше, че .. днес е истинският празник. Г. Караславов, ОХ, 322. Ниви имаше пред тях, зад тях, встрани. Тяхната пръхкава земя сякаш ги омаломощаваше с пресния си дъх. П. Вежинов, НС, 98. Точно сред лехата пръстта се надигна, изду се, набъбна в малка пръхкава могилка. П. Бобев, ГЕ, 92. // За сняг, снежна преспа — сипкав, рохкав. Пръхкавият сняг леко пукаше под ботушите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Снегът е още пръхкав и сух. Кр. Григоров, ТГ, 41. Снегът падаше на бавни, пръхкави ивици и белосваше църквата. Д. Вълев, З, 103. Зимата заседна здраво, неочаквано остра, с обилен и пръхкав от студа сняг. Д. Фучеджиев, Р, 221. Той замахна с камшика над лъскавите конски гърбове и шейната полита стремително през пръхкавите преспи. С. Северняк, ИРЕ, 93. Катерицата Рунтавелка подаде черното си носле от своята топла хралупа .. Гледа и се чуди. Дърветата засипани с мек, пръхкав сняг. Ем. Станев, ГЧ, 3.
2. От който лесно се ронят малки частици; ронлив. Колкото повече жито хванем, толкова по-добре! Само че хлябът му на това голото не го бива — пръхкав един и се рони, без душа. Ст. Даскалов, СЛ, 266. Под грубо издяланите дъбови греди висяха няколко свесла сухо черно грозде и китки прегоряла, пръхкава чубрица. К. Калчев, ЖП, 5. Едва сега Лиляна изнурена / позна на хляба пръхкав сладостта. Бл. Димитрова, Л, 65. ● Обр. Борис усети по лицето си косата ѝ, вдъхна с упоение проникващия дълбоко, възбуждащ мирис на гъстите, пръхкави кичури. Д. Талев, ГЧ, 319. // Рядко. За диня и друг плод — който е с крехка вътрешност. Нямаше свършване земната благодат, макар че не беше кой знае каква плодородна годината .. Може би затова пък дините бяха по-сладки, червени и пръхкави, посипани като че ли със захар. К. Калчев, СТ, 216.