ПРЪ̀ХКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Пръхтя, пръхам. Тих, прохладен ветрец лъхаше въз лицето на Иванов и бодреше конете, които пръхкаха. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Възседнал на Звезделин, Еньо пак отиваше към чифлика. .. Звезделин вървеше кротко и добре разположен. Той кършеше лъскава шия, пръхкаше и крепеше господаря си съзнателно и гордо. Елин Пелин, Съч. III, 143. Когато един арабски кон се разпали, той захваща с копитата си да копае земята, .. и с отворени ноздри .. да пръхка. Ст. Ботьов, К (превод), 158. Конете бяха наострили уши и пръхкаха.