ПРЪ̀ХНА1. Вж. п р ъ х в а м1.
ПРЪ̀ХНА2. Вж. п р ъ х в а м2.
ПРЪ̀ХНА3, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. За пръст, почва, земя — ставам пръхкав, тъй като съхна. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, .., погледна слънцето, което бързаше и видя, че е самичък в тоя валог. Елин Пелин, Съч. I, 132. Набъбналата влажна земя пръхне под топлия есенен вятър.