ПРЪХТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пръхтя; пръхтеж. Един вран кон настъпи няколко въглена и с яростно пръхтене се дръпна назад и едвам не свали ездача си. Ст. Загорчинов, ДП, 41. Конете налучкаха марша и в тропот, звън и пръхтене заситниха гиздаво с извити шии. Д. Вълев, 3, 14. И селото се съживи. .. Чуваше се пръхтене на стада и сладките медни тонове на много звънци. Д. Калфов, ПЮН, 69. Чух как еленът изпръхтя, но сега пръхтенето му приличаше на тежка въздишка. Т. Генов, ДОД, 40.