ПРЪХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пръхтя̀л, -а, -о, мн. пръхтѐли, несв., непрех. 1. Обикн. за кон или друго животно — силно и шумно изкарвам през носа си издишания въздух. Той бодро седеше на кончето си, а то вървеше живо, пръхтеше самодоволно с ноздри и игриво се перчеше. Елин Пелин, Съч. II, 82. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се по конете. .. Те лъщяха на слънцето като риби, .., пръхтяха и размятаха гъстите си гриви. Й. Йовков, Ж 1920, 24. Конете стояха сега на двайсетина крачки един от друг, пръхтяха и риеха земята, а техните ездачи мълчаливо се гледаха, сякаш премерваха силите си. Ст. Загорчинов, ДП, 306. Кошутата отстъпи към средата на поляната, поглеждайки загрижено рожбата си. .. Майката пръхтеше ядно с ноздрите си. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Уплашени от вълчия вой конете цвилеха, пръхтяха и се дърпаха назад.
2. За човек — силно и шумно изкарвам през носа си издишания въздух, обикн. при миене или под въздействието на някаква емоция. Сега [Вардарски] дълго се плиска с твърдата, стипчива вода, разтърсваше мократа си глава и пръхтеше. Д. Талев, ПК, 723. Стефан не беше добър плувец, но сега злобата и яростта му даваха десеторна сила. Той замахваше с ръка като бесен, пръхтеше от омраза. П. Вежинов, ДБ, 80. — Какво е станало, бе Кондьо? — с прекалена загриженост и малко на подбив заокайва Тодораки, като гледаше как Кондьо пръхти като змей. Д. Немиров, Б, 141. Когато най-после получих паспорта, той поиска да го види. Дигна очилата на челото си и дълго го разглежда, пръхтя от удоволствие. И. Петров, ОЗап., 7. Обръщам се в леглото и пръхтя от досада и нерви. С. Славчев, БФ, 235.