ПРЪ̀ЧИЦА ж. 1. Умал. от пръчка (в 1-2, 4-6 знач.). Един ученик стоеше до картата и държеше издялана бяла пръчица, която му служеше за показалка. Й. Йовков, ПГ, 130. Канарчето пъргаво подскачаше по две пръчици, които бяха проврени през клетката. Д. Талев, СК, 101. Минаха покрай брега на Марица, напоиха конете си, отсякоха си тънки върбови пръчици. К. Петканов, ЗЗ, 178. Той ме обичаше като свое дете и никога не ме оставяше да намина оттам с празни ръце. Я плодове, я някоя шекерена пръчица насила ще пъхне в тях. П. Михайлов, МП, 35-36. Сестричките гледаха в ръцете ми, следяха всяко мое движение и после се мъчеха да шарят и те така. Пръчици, колелца и всичко, каквото им минеше през ума. Ст. Даскалов, БП, 14. Вторият [слой] се състои от клетки с особен строеж. Дебелината на едни от тези клетки е малка в сравнение с дължината им — учените ги нарекли пръчици. Вл. Харалампиев, ПСС, 83.
2. Прен. Само мн. Характерен за Китай, Япония, Тайланд и др. прибор за хранене съответен по функция на вилицата. Какво ли нямаше тук?.. Китайски пръчици за ядене и плетена жълта рогозка. Гр. Угаров, ПСЗ, 37-38. Там вечерят: шафранов ориз, риба и салата, и дървените пръчици мелодично тракат из блюдата. К. Константинов, ПЗ, 169.
3. Прен. Остар. Книж. Тире; чертичка. Кога в края на една редушка не ся събира сичката дума, тогази ся пренося останалата част в друга редушка, и дето ся прекъсва, поставя ся пръчица. Ив. Момчилов, ПСЕ, 162-163. Тарифа за телеграфа .. Запетаите и пръчиците се четат сяка за една цифра. М 1857, 47. Кога ся пишат отделните предложения в един ряд, между тях ся туря капчица и пръчица. Д. Манчов, БЕ I, 2.