ПРЪ̀ЧКА ж. 1. Отрязан, окастрен и одялан тънък клон от дърво или храст. Уморените селяни лениво и грубо се караха помежду си и от немай какво шибаха своите добичета с жилави пръчки. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Русо дрипаво момченце седеше на земята до стареца, мълчаливо дялаше пръчка и поглеждаше ту стареца, ту брат си Михаил. М. Грубешлиева, ПП, 188. Тя [Калина] въртеше в ръката си дълга пръчка, подскачаше по пътеката и пееше скокливо. Елин Пелин, Съч. II, 62. // Само мн. Такива тънки клони като материал, от който се изплитат кошници, кошери, огради и др. Спокойно облегнати на плетените фотьойли от пръчки, под малката градинска беседка на идиличната вила, те се загледаха право в очите. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Под сливите като калпаци на балкански колибари, бяха наредени седем кошера плетени от върбови пръчки. А. Каралийчев, ПГ, 11. Хората горяха земята, като местеха леките и подвижни огради от плетени пръчки, с които правиха летните егреци. Д. Фучеджиев, Р, 156. // Обикн. мн. Съчки. Димо, хайде, иди да донесеш малко пръчки за огъня. П. Тодоров, Събр. пр II, 226. — С какво да сгрея вода за пране, мамо? — С каквото има .. Вземи от лозовите пръчки. Г. Караславов, Тат., 232. През лятото той правеше плетени от обелени върбови пръчки кошници.
2. Клонка. Рангел се улови за .. рамото му с лява ръка, а с дясната се хвана за тънките пръчки на една от ниските на това място върби. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229-230. После очисти корените на големите трендафили, по чиито пръчки бяха тръгнали вече соковете на живота. Елин Пелин, Съч. IV, 69. Откак започнаха да хранят бубите у Гашкови беше като на панаир. Трите .. снахи режеха черничеви пръчки, пренасяха ги с магарешка талижка, обираха листата и ги редяха по скелите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 154.
3. Продълговато тънко парче метал с цилиндрично или правоъгълно сечение, използвано най-често като конструктивен елемент. Тачката провря железния лост в тъмния зев на прозореца и се помъчи да изкриви железните пръчки. Й. Йовков, Ж 1920, 177. Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги, с металически блясък на злато пръчки, които удряхя една о друга. Елин Пелин, ЯБ, 71. В ръката му [на Тончо] блестеше дълга никелирана пръчка, изправена право нагоре. Цв. Чалъков, ЗИК, 56.
4. Прен. Разг. Въдица. — И днес ще се върнем без риба. — Ех, — въздиша бае Ради, — обезриби се реката .. Какво беше едно време — пръчката ще ти изядат, като я хвърлиш. Елин Пелин, Съч. IV, 189. Но винаги се случваше тъй, че когато малкият рибар дръпнеше пръчката, кленът откачаше майсторски скакалеца и над главата на Монката се премяташе само голата въдица. СбХ, 105. Сега в довчерашната пустиня плават кораби и лодки, .., въдичари размахват тръстикови пръчки. А. Каралийчев, С, 139. Из полския път вървяха три момчета с рибарски пръчки. Сп. Кралевски, ВО, 92.
5. Прен. Предмет, кулинарно изделие и др. с такава форма. Седнахме на пейката и мълчахме. Над нас светеше неонова пръчка, предесенна звездна нощ и луна. Г. Крумов, Т, 78-79. Пред очите му се мярна бозаджия, наобиколен от момчета. Той бе оставил бъчонката с бозата и им продаваше захарни топчета, петлета, пръчки, бонбони. Т. Харманджиев, Р, 55. Стъклена пръчка. Кехлибарена пръчка.
6. Остар. Черта, линия. Кака ще излепи цялата къща — стените с бяла книга, по первазите ще изтегли червени и жълти пръчки с кенета около праговете. Т. Влайков, Пр I, 229. // Остар. Райе. Сестричето ми, което е облечено с рокличка, запомнил съм дори, тя бе от плат на пръчки — като се завърти няколко пъти, клекне и разперената му рокличка образува нещо особено .., като връшник. Т. Влайков, Пр I, 20. Облечен е много изискано: черно казмирено [кашмирено] палто с извити краища, .., панталони на пръчки с откроени дипли, обуща от лъскава кожа с остри върхове, по ръцете скъпи пръстени. СбЦГМГ, 81.
7. Прен. Разг. Бой, наказание. Трябва пръчка за децата. Ив. Вазов, Съч. XII, 36. — Въпреки това аз и сега мисля, че съветите са по-добро средство за възпитание от пръчката. М. Марчевски, ТС, 104.
◊ Бучни пръчка, пий вино. Диал. Ирон. Казва се на човек, който няма търпение да изчака нещо. Гол като пръчка. Разг. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства. За угода на галената ѝ дъщеря, дето доде гола като пръчка и завари пълна къща, па сега иска да продава! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. Като на децата пръчката мил ми е. Диал. Ирон. Никак не ми е мил. Като по махване на вълшебна пръчка; като с вълшебна пръчка; <като> с (от) магическа (магьосническа) пръчка. Книж. По необясним, много лесен и бърз начин; изведнъж. В тоя момент като по махване на вълшебна пръчка артилерийският огън на немците изведнъж спря. П. Вежинов, НС, 33. Матей Матов се усмихна горчиво при мисълта, че тоя човек успяваше във всичко като с магическа пръчка. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 354. Начесвам / начеша гърба на някого с <букова (дрянова)> пръчка. Разг. Набивам, натупвам някого. Тънък (слаб) като пръчка. Разг. Много слаб. И дордето беше тънка като пръчка, току взе да понапълнява, взе да наедрява и стана си цяла мома. Т. Влайков, Съч. II, 244. Ще играе пръчката. Разг. Ще ме бият, ще ям бой, ще има бой. Когато бай Петко чу какво се е случило, рече: — Сега вече пръчката ще играе! Д. Габе, МГ, 17-18.