ПРЯ̀КОР м. 1. Название, име, употребявано самостоятелно или като приложение към собственото, различно от него, дадено на някого въз основа на конкретна черта от характера или външността или свързано с обстоятелства от живота му (заслуги, професия и др.); прозвище. Още като млад офицер той си спечелва не особено приятния прякор Бика заради внушителната си фигура и честите си изблици на ярост. БВ, 2006, кн. 10 [еа]. Княза беше същият доктор Вранев .., за когото Светла бе казала, че е роден за оперен певец. Прякора му бяха измислили студентите — заради внушителния вид и благородната осанка. Ем. Манов, ДСР, 374. Лицето на Ал пострадало доста [при сбиването], белезите остават за цял живот, а оттам идва и прякорът му Белязаното лице. Мон., 2006, бр. 2554 [еа]. Мене ми думат Дико Кремъка. Преди години дядо ми одрал кожата на един турчин с кремък, та оттогава родът ни носи този прякор. К. Петканов, ЗлЗ, 119. Из село го наричаха още Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи — оттам идеше и прякорът му. Ил. Волен, МДС, 113. Наричат го Скитника. Прякорът му е даден от братята му, защото малкият Травис често изчезвал от вкъщи да лови риба. С, 2004, бр. 3967 [еа]. // Такова название, име, дадено на някого, обикн. за присмех, подигравка. Камберов веднага го позна — беше негов съгражданин от Лом .., казваха му на прякор Кискина заради злъчния му език. А. Гуляшки, Л, 11-12. Много му беше драго [на командира] да обиди, да измъчи човека. И затуй му измислихме прякор Комара. П. Незнакомов, БЧ, 12. — На тебе известно ли ти е, че ми викат например Смотко? .. Прякорът ми е такъв и си го нося като камилата гърбицата. Н. Стефанова, ПД, 121-122. Малката Жизел е длъгнеста и безобразно тънка, заради което по-закръглените ѝ съученички ѝ лепват прякорите Сомалийката и Олив Ойл (гърчавата приятелка на Попай моряка). П, 2004, бр. 23 [еа].
2. Остар. Име, различно от личното, дадено на някого поради конспирация. Докарали под конвой майка ѝ в полицейския подучастък в Яница — да признае, че раненият е Иван Куличев, с партизански прякор Емил. Д. Вълев, Ж, 7-8.
3. Остар. Спец. Име, различно от светското, дадено на духовно лице след ръкополагането му в сан. Моля Ви ся, явете ми прякора на дякона при посолската церква. АНГ I, 2.