ПРЯ̀МО нареч. 1. Направо, открито, откровено, директно. Развълнуван [Левски] замълча; а после каза остро и прямо: — Прощавай, брате Любене, ала питам те аз тебе: сърбите и русите по̀ ли имат нужда от твоите писания, отколкото нашият народ? Ст. Дичев, ЗС I, 561. — Как се казваш, войник? — попита той. — Редник Златан Костов Златанов, другарю полковник — отвърна ясно войникът, като гледаше спокойно и прямо командира с умните си очи. П. Вежинов, ВР, 61. Наистина аз обичам да ся изражавам въобще прямо и открито в съжденията си по каквито и да е работи. П. Р. Славейков, ПХС, 11.
2. Остар. По права посока, без заобикаляне; право, направо, директно. За пешеходите най-късият път е през с. Драгалевци, а най-удобният — през с. Железница .. Последният път води, без заобиколки, прямо на Черния връх и тук не е нужен никакъв водач. Ал. Константинов, Съч., 92. Едната им [на пирамидите] страна е обърната прямо към изток, противоположната — към запад. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 23.
3. Остар. Пряко (във 2 знач.); директно, непосредствено. Прямо или косвено, желанието за пари, под които в него време се е разумявало всичко, що е добро за човека — това желание е било господствующий мотив на престъплението. ССГ (превод), 133. Щом обаче се установи, че безкрайната вражда на радикалите е наперена прямо против династията, тогава Милан щял да поеме управлението, за да задуши предателството. С, 1894, бр. 1319, 2.
4. Остар. В съчет. с прил. п р о т и в о п о л о ж е н. Диаметрално различно в сравнение с друго; пряко. Думите в прокламацията са прямо противоположни на тези, казани от негово височество на офицерите при последното му посрещане. С. Радев, ССБ II, 260.
5. Остар. Действително, наистина; направо. Тоя проект бе според мнението на един френски дипломат прямо „чудовищен“. Той учредяваше за надзора между Железните врата и Галац една смесена комисия, в която Австрия бе си запазила правото да участвува въпреки това, че тя няма брегове в тая зона [на р. Дунав]. С. Радев, ССБ I, 234.