ПРЯМОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. 1. Който не крие мислите и чувствата си и ги изразява, проявява открито; прям, откровен, искрен, чистосърдечен. Още щом стъпва в България като представител на революционното съзаклятие, прямодушният Гоце махва отвратен ръка на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с Върховен комитет. П. К. Яворов, Съч. II, 196. Тоя прямодушен Балдю и тоя скритен, хитър и честолюбив момък [Светослав] образуваха две нагли противоположности. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978 [еа].
2. Който изразява истинските мисли, чувства и намерения на човек; прям. Колкото слаб и прямодушен да беше погледът му, там непрекъснато се таеше някаква голяма мисъл, която караше всички да немеят пред него. Нещо голямо беше дядо Нойко. Д. Немиров, Б, 16.
– От рус. прямодушный.