ПРЯМОЛИНЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Остар. Книж. Праволинеен. На някои от героите образите са много общи, схематични, много от техните постъпки са твърде прямолинейни, без каквито и да било мигове и моменти на колебания .. и огъване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 397. Едно време сегашните министри осъждаха правителството, на което беше член и Тенев, че неговият заем не е сполучлив, защото нямало една прямолинейна русофилска политика. Бълг., 1902, бр. 509, 2.

От рус. прямолинейный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)