ПРЯМОЛИНЀЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от прямолинеен; праволинейност. Убеждения напредничави и дълбоки .., природа честна и правдива до прямолинейност, перо силно .. — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Ив. Вазов, Съч. Х, 44. Пармаков със свойствената си прямолинейност и простота също беше обърнал внимание на тия редове и най-вече на думата „узнах“. Ем. Станев, ИК I и II, 389.