ПРЯ̀ПОР м. Остар. Знаме (в 1 знач.); пряпорец, байрак. Най-отпред воеводката им [на лазарките] — кака Янка — върви, накривила овчи калпак, пряпор носи: прът, отсечен от живо дърво, обкован с металически връх, червено платно на върха закачено. Г. Марковски, СК, 84. В неделя .. момите ще направят пряпор, от момкова страна червен, а от момина бял. С. Бобчев, Н, 1883, кн. З—4, 356.