ПРЯ̀ПОРЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. Остар. 1. Знаме (в 1 знач.); байрак, пряпор. Двадесетина малки пряпорци и три големи знамена — бели, червени, зелени и други цветове, се развяваха над колоната. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 155. Рада, Добра и Злата купиха зелена коприна и с още една мома .. седнаха да везат пряпорец. Д. Яръмов, БП, 190. Асен си приготвил войската .. и тръгнал да бие, дето намери французи. Балдуин и той от своя страна отишъл да ги посрещне и ся срещнали при Едрене, дето ся рязвявал българский пряпорец. Др. Цанков, КБИ, 76-77. Когато призивните звуци на рога проечаха край брега на морето, отляво и отдясно започнаха да се откликват един другиму Момчиловци, да си търсят другарите и .. да се редят под своите пряпорци. Ст. Загорчинов, ДП, 403. Той даде воля на дука .. да вдигне йедно тяло от благородни доброволници, които да имат за пряпорец само кръст и които да отидат да се бият против турците. Б. Горанов, ЖГС (превод), 88. // Рядко. Черковно знаме; хоругва. Вие наричате черковните знамена пряпорци, а народът ги нарича хоругви. Не трябва ли прочее църквата да си служи свободно с езика, на който говори народът? Й. Вълчев, СКН, 622.

2. Прен. Знаме (във 2 знач.), ръководнен принцип, ръководна идея, символ, лозунг. Пряпорецът на живота му бе постоянство и траение на труд. Й. Груев, СП (превод), 67. Аз се научих, че селяните в П. се събрали на училището и били селски някого си господина Н. Ц-в .. Но нима нашите училища трябва да развяват пряпореца на дивотата и варварството. Н. Бончев, Съч. I, 56. Микеланджело много ся облягаше на трудолюбието .. Пряпорецът му беше старец на кола с часоказ в ръце и надпис: еще ся уча! Й. Груев, СП (превод), 105. Тя [императрицата] гуди в поход войски, за да занесе чрез тях мира .. и нейните пряпорци бяха пряпорците на общото съгласие. И. Адженов, ВК (превод), 78.

Под пряпореца (пряпорците) на някого или на нещо. Остар. Под предводителството, водачеството на някого или нещо. Гражданите, които ся бяха стекли под пряпореца на републиката, нямаха с какво да ся упражняват: .. имаше едвам две-три пушки. Лет., 1871, 227. Въстаници и български доброволци воюваха под руските пряпорци. Г. Бенев, БК (превод), 13. Развявам / развея пряпорец<а>. Остар. Вдигам бунт, започвам въоръжена борба. — Много ви поздрави от русенските младежи! .. — Русенската младеж, казваш: има ли мнозина, готови отново да развеят пряпореца, ако трябва? Ст. Дичев, ЗС І, 493.


Източник: Речник на българския език (онлайн)