ПРЯ̀СНО нареч. 1. Преди малко време; наскоро, неотдавна, току-що, скоро. Буйната растителност се хвърля веднага върху прясно разровената земя, гладна за прекопана земя, изяжда я бързо. Й. Радичков, НД, 214. Вървяха покрай прясно варосани огради. В. Пламенов, ПА, 65. В момента цялото ми същество жадува не кафе, а сочен бифтек с прясно изпържени картофи. Б. Райнов, НН, 242. Байрактар постигна непостижимото (поведе след себе си настръхналите румелийски аяни .. — никой не се бои от посредствеността. А как ли щеше да изведе докрай делото си един посредствен военачалник и съвсем прясно изпечен държавник? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 578. Прясно отрязан, в първия момент [калият] има метален блясък, който скоро потъмнява вследствие на окисляване. Хим. IХ кл, 1950, 11. Прясно изпечен хляб. Прясно окосена трева. l Удвоено п р я с н о — п р я с н о. За усилване. Брътвежите възбуждат апетит — и ето ти второ издание излиза прясно-прясно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 177.
2. Свежо, със запазени добри качества. Това е прекрасен ресторант с твърде голямо разнообразие на храни, салати, зеленчуци и сладкиши. Всичко е дошло прясно от чужбина. С, 2005, бр. 4544 [еа].
3. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде е свежо, чисто, прохладно. Денят беше пак топъл и хубав. Наоколо беше пак тъй светло и прясно. Елин Пелин, Съч. II, 48.